Всичко което трябва да знаем за охладителната течност – антифриз

Що е антифриз и от какво е направен

Антифриз (от гръцкото ἀντι — „против, срещу“ и от английското freeze — „замръзвам“) е течност, която не замръзва при ниски температури и се използва за охлаждане в двигатели с вътрешно горене. В качеството на антифриз се използва смес от етиленгликол, пропиленгликол, глицерин, алкохол и някои други съставки, примесени с вода. Целта на антифриза е да предотврати фаталното за двигателя замръзване на течността в охладителната система при ниски температури.

До 1930 година метанолът се използва като антифриз. След 1980 година е разработена нова технология, която не включва вода. Етиленгликолът има приятен мирис и сладък вкус, поради което някои животни го пият по погрешка (видимо тук се има предвид кучетата). Поради съдържанието на етиленглюкол, при попадане в стомаха антифризът е смъртоносен дори в малки количества.

Като се смесват различни пропорции на етиленглюкол с дестилирана вода се получанат течности с различна температура на замръзване в интервала от 0 до -75С. Сместа с най-ниска точка на замръзване се получава при 33% вода и 67% етиленглюкол (така наречения концентрат). Увеличаването на етиленглюкола води до намаляване на ефекта на антифриза! За България е достатъчно течността да има температура на замръзване -40С, което се постига с пропорция 52-55% етиленглюкол и 45-48% дестилирана вода. Етиленглюколът действа корозиращо върху металите и за да се предотврати това вредно действие, към сместа се прибавят така наречените „инхибитори“. В случая може да се ползва динатриен фосфат от 0.4 до 0.6% и декстрин в същото отношение. Задължително е сместа да се оцвети със син цвят (с тампонно мастило), което да напомня за отровното ѝ действие!

Охладителната течност, антифриз. За студа, антифриза и… още нещо
Охладителната течност не само предпазва двигателя от набезите на Дядо Мраз, но се грижи и за предотвратяване на корозията и намаляване на износването на частите и агрегатите

Проблеми при стартиране на автомобила, замръзнали стъкла, слабо отопление… Студеният период от годината поставя на изпитание не само собственика на автомобила, но и охладителната течност на двигателя. Ако последната е на преклонна възраст или не се е радвала на необходимите грижи, то тя няма да е в състояние да изпълни предназначението си и неминуемо ще доведе до замръзване на охладителната система и до прегряване на двигателя независимо от външните температури под нулата.
Затова състоянието на охладителната течност трябва да се подлага на редовни проверки. Трябва да се отчита фактът, че течността не е просто антифриз, който се грижи единствено за предотвратяване на замръзването на охладителната система, а високотехнологичен продукт, изпълняващ и ред други задачи. В състава на модерните охладителни течности се съдържат множество от добавките, противодействащи на корозията и стабилизиращи електропроводимостта на течността, а отражението от остаряла или зле поддържана охладителна течност върху двигателя може да се види нагледно при разглобяването му!

Така изглеждат радиаторите и водните помпи след двегодишна експлоатация без защитата,съдържаща се в модерните охладителни течности. Ясно личат отлаганията и корозията по металните повърхности.
Същите конструктивни елементи могат да изглеждат и като нови след двегодишна експлоатация – стига да са били добре защитени с използване на подходяща охладителна течност.
Препоръчително е антифризът да се подменя изцяло на всеки две години
Но да се върнем към основната задача на охладителната течност през зимата. За да бъдат гарантирани защитните й качества, сместа трябва да остане в течно агрегатно състояние до -25° С. Това може да се провери с помощта на измервателна сонда (може да се намери на ниски цени по бензиностанциите или специализираните магазини). За целта капачката на разширителния съд се развива (изчакайте горещия двигател да изстине!) и част от течността се засмуква в уреда. Ако бъде отчетена студоустойчивост по-малка от -25° С, съотношението антифриз/вода следва да се промени или охладителната течност да се подмени изцяло.
По принцип се препоръчва подмяната на охладителната течност да се извършва на всеки две години, тъй като със стареенето си антифризът губи не само от своите студоустойчиви свойства, но започва да страда и от т. нар. „ефект на кавитацията“. При възникване на кавитация в течността се образуват микроскопични мехурчета, чиято имплозия (спукване) предизвиква микроударни вълни. При лошо стечение на обстоятелствата те могат да пробият тънките метални стени в радиатора, а високите температури в охладителната система могат да доведат и до образуване на частици в течността, които да запушат някое от тесните места в охладителния циркулационен кръг.
Доливането на течност в охладителната система трябва да става внимателно. Ако установите спадане на нивото на течността в системата, в никакъв случай не трябва да доливате с произволен по количество и вид концентриран антифриз. Всеки автомобилен производител има съответни изисквания и предписания в това отношение, които задължително са отразени в инструкцията за експлоатация. Наливането на неподходящ концентрат крие опасност от запушване на каналите на охладителната система, вследствие на което да настъпи прегряване и сериозна повреда на двигателя. В такива случаи е по-добре системата да се допълни с дестилирана или в краен случай с чешмяна вода и незабавно да се посети сервиз.

Пазете природата!
Охладителните течности са отровни и не трябва да попадат в подпочвените води. За събиране на източения антифриз при смяна трябва да се използва съд, който да се затваря плътно и да позволява транспорт на течността без разливане. Задължително е антифризът да се изхвърля само на места, предназначени за съхранение на опасни за природата отпадъци.

Антифризът се проверява чрез специална измервателна сонда и трябва да издържа без замръзване на температури от -25° С.
Ако системата е запълнена, но охладителната течност не е достатъчно студоустойчива, разширителният съд трябва да се демонтира и охладителната течност да се източи. Внимавайте да не разливате! Накрая разширителният съд се напълва с нова, подходящо смесена течност.

 Л. Цюлке, снимки: Х.-Й. May, P. Тим, В. Майер